Някой ден ще си тръгнеш от мен!
И тогава,аз ще заплача...
Безмълвен и тих и сломен
ще изчезнеш ти някъде в мрака...
Аз ще страдам и може би бързо,
в тъмнината след тебе ще тръгна.
Ти не бързай...отивай си бавно,
за да мога до тебе да стигна!
И знам,че в тез гърди наместо огън,
безплътен сняг,безмилостно вали...
Той пръска мъка,вместо нежен спомен
и е щастлив,че ме боли!
Но пак ще чакам да те зърна,
със погледа си свой,да те пленя...
С ръце,копнеещи,да те прегърна!
И с тебе,в огнен танц да полетя!