По дланите бавно покълват,
нестоплени,
зрънцата проглеждане
в преспите гняв,
нерухнали кули,
отнели молитвите,
несветнали сънища
в детски бивак.
По дланите капаро няма
цената
за свещите щастие -
лунен седеф,
секундите памет,
повели слепеца,
викът сеизмичен
в сервилна игра.
По дланите още браздят
несполучия
от истински пътища
някак без пънк,
от думи невкусни,
препънали чувствата,
но върнали картите с моето "аз".
По дланите искам да видя
очите си
отхвърлили дозата,
скрили страха
от бомбени крясъци
и от политане.
На дланите искам да врежа
мига.