автор: daro

Не бих си разрешил да те изгубя,
но оградата
пътеката ще изревнува,
ако не искаш да останеш.

Изсъхналата си кора ще спусна
от прегръдката
и сянката ще изтънява като струна,
докато зрее в храстите плодът на слънцето.

А пръстите ми са незнайни клони
за приютяване на песни.
От тях не се оплита плет.

Не се оплита,
мила...