автор: omega

"Шаганэ ты моя, Шаганэ!..."

"Но тебя я разве позабуду?
И в моей скитальческой судьбе
Близкому и дальнему мне люду
Буду говорить я о тебе -
И тебя навеки не забуду..."

"Персидские мотивы", С.Есенин


Ако някой ми беше казал, че тук,
сред голите чуки, в далечния юг,
сред сипеи знойни и знойни бърда,
далеч от прохлада и бистра вода,
цветя най-прекрасни, най-дивни цъфтят,
бих казал с насмешка: "Побъркан си, брат!"

Преди аз си мислех, че в родния край,
където от малък познах ад и рай,
е скътано всичко най-свидно в света,
което ще помня дори след смъртта,
но не познавах там, в мойто поле
теб, южното цвете, теб, Джамиле!

Земята, години поена със кръв,
разкъсвана диво с нечувана стръв,
как тъй е успяла да съхрани
в теб най-прекрасните свои страни,
в теб, разцъфтяла в безводната пръст
над полумесец ръждясал и кръст?

Видя ли твоите черни очи
в мен всичко спира, замира, мълчи
и аз, безумецът, шепна без глас
най-чисти молитви с най-чистата страст,
в прахта коленичил, в земната прах
пред чара ти, не пред Бог и Аллах,

пред този чар, с който ти ме прокле
да те обичам до гроб, Джамиле...