автор: jantreya

Проблесна слънчице. Стаявам дъх.
Очи притварям да не го уплаша.
Събитие е напоследък. Връх
на мисълта в коктейлната ми чаша.
Проблесна слънчице и пак се скри.
Страхливо ли е или се преструва?
Забравих как лицето ми гори
когато слънчев лъч ме разцелува.

Ех, слънце, аз съм също като теб.
(за тези дни говоря, не изобщо).
Напъна се да грейна - падне креп
от тъжни мисли и от ранни нощи.
Смили се! Я изгрей за ден, за два
(съсипваш ме коварно и подмолно)!
Пръсни онази, чиста, синева!
Аман от сивота и меланхолност!