автор: ivliter

9.

Седнал съм на припек в една от алеите на градската градинка до бившото кино. То сега е нито кино, нито завършиха започнатата реконструкция да го направят търговски обект от някаква верига. Младото пролетно слънце приятно грее и топлината му прониква чак до мозъка на костите ми.
По алеята се зададе нашата счетоводителка, която беше част от отбора по шахмат в училището. С нея играхме някога в Тетевен на зоналния турнир. Веднага се върнах в спомените си за онова далечно минало. Когато минаваше край мен се поздравихме и аз я попитах дали играе още шах.
– Отдавна не съм хващала фигурите. Вече не знам дали не съм забравила как се местят – отвръща тя.
– Защо не играеш? Ти спечели някога доста партии на състезанията.
– Къде ти време за това? А да си призная и преди никога не съм отделяла време за игра.
– Че как печелеше партиите тогава? – учудих се аз.
– Ще ти кажа. Мой познат ми показа една комбинация за мат с няколко хода. Само нея знам и само нея прилагах. Ако се случеше противничката ми да не я знае, побеждавах, ако я знаеше, избягваше мата и после ме разбиваше тотално.
– Наистина ли? – изненадах се силно аз. – Мислех те за добра шахматистка.
– Нищо подобно. Само дето знам как се местят фигурите и бързия мат с няколко хода.
– Откъде тогава смелост да идваш на състезанията?
– Колегата ти ме помоли да се включвам, защото липсваше кой друг да играе на третата дъска и нямаше без мен да има отбор.
– Я виж ти? Не знаех тези подробности.
– А ти играеш ли? – попита ме на свой ред тя.
– Преди играех по-рядко, но в последно време намерих един сайт в Интернет и играя почти всеки ден.
– Е, как се представяш?
– Всякак бива. Бият ме, побеждавам. Най-често си избирам съперници с нисък коефициент, че да печеля и да не си развалям настроението. Така и не се научих с времето да преживявам по-леко пораженията си.
Тя кимна, че ме разбира добре и после побърза да върви, защото имала нещо належащо за вършене до обедната почивка.
Загледах се след нея и си казах: „Какво ли няма да чуеш и видиш в шахмата, както и в живота!“ И изведнъж се пренесох пак в спомените, когато преди години участвах в един турнир, в който ако спечелех последната партия щях да взема първи разряд по шахмат. Противникът ми беше работник когото познавах от шах клуба. Не притежаваше богато въображение, нямаше никакви изненади и разнообразие в играта му. Бях го побеждавал в игри на „който падне става“. Но той имаше навика да разиграва партиите на големите шахматисти и знаеше по някоя и друга заучена от тях комбинация. В нашия сблъсък приложи една такава и аз, без теоретичен опит в играта, се поддадох на уловката и загубих. Така и си останах с нисък разряд.
Сега, след разговора с бившата си съотборничка се сетих за този случай и за неуспеха си да се издигна в шахматната йерархия. Случи се така, че преустанових и участието си в турнирите, а и промените в живота по-късно доведоха до разпадане на клуба и спортното дружество по шахмат.
Слънцето се скри зад облак и откъм Балкана над града се спусна хлад. Без топлата ласка на слънцето не ми се стоеше повече на пейката и си тръгнах с намерението да вляза в някоя от Интернет стаите и да взема задължителната си доза шах-наркоза за деня.