автор: swetulka

/ Среща /

В очите- позабравен стих,
по устните- неформулирани въпроси;
отдавна във дълбокото укрих
ескиз на танц за двама тъмнокоси.
Усмихнато, заучено говорим с лекота,
сценарият на прима виста се сглобява,
но обща е оназ предателска тъга,
с внезапно лумналата близост ни издава.
Любезни по привичка, делови,
почти до грубост лаконични...
А после взираме се и наум мълвим
порои от слова разпалени, различни...
Без страх нехаехме за думите преди
незнаейки, че те са шепота
от музиката на душите;
сега са тропот, глъхнещи следи
от танца арестуван на мечтите...