Следвах те като сянка,
прекосихме заедно света...
Уж пречех ти да мислиш,
а сам се луташе в мъгла.
Последен ден от пътя -ей го на...
реши ли?
Тук ли да стоя
или да тръгна с теб обратно?
Не казвай нищо,
почини си.
Аз не бързам... вероятно.?
Преплувани морета
и мъртви луни
ще бъдат сълзите ми,
ако остана без теб.
Няма да чуваш
песента на реката
в смеха ми,
това е достатъчно...
ако искаш сега си върви.