автор: chocolate

За онзи, който ще има неблагоразумието -
да влезе през вратата ми и реши да остане -
да знае, че винаги съм го чакала;
и също така, че отдавна градя свой собствен свят -
в него бягам от действителността – разсъдъка си да запазя,
според обстоятелствата...;
да не разчита, че това е някакво ново начало
или краят на нещо изживявано досега,
и че всичко в миналото ще бъде забравено,
ще остане назад;
и че всичко напред ще е прекрасно...
Няма да е както предполага.
На вратата ми не пише: „Добре дошъл в Ада!”.
Но го очаквай!
... На моменти наистина ще е така.
И хиляди пъти ще му се приисква – да бе избягал тогава...
Но няма да е лесно да скъса и да забрави -
ще съм му и Ада, ще съм му и Рая;
ще съм му всеки един среднощен кошмар;
ще съм му и онова особено усещане за щастие...
И ще ме обича безпаметно.
И неистово ще ме мрази.
И ще мечтае – да не беше ставало.
И ще разбере, че светът е свършил за нас,
в момента, в който затвори зад гърба си вратата на таванската ми стая,
и си въобрази безкрайно невнимателно,
че всичко това ще остане в тайна за някого,
и че ще може да си тръгне когато поиска, просто така...
Де да беше толкова лесно положението на нещата...
С обич коварна ще го накажа.
И триста и тридесет хиляди пъти ще го накарам да съжалява,
че точно с мен се е захванал.
Ще объркам всичките му представи за настоящето.
Парче по парче ще късам от душата му в несвяст.
Ще го боли. Не само в ляво – навсякъде.
... Или пък, кой знае, може и да се получи между нас...
Влез страннико.
И заключи, ако обичаш, вратата.
Внимателно. Да не се спънеш на прага -
носи нещастие...