автор: traveling_musician

Нарисувах панел с пет звезди.
Остъклих му балкона отляво.
Отдясно - глъчка, хол, суета,
грамофон, Бийтълс и младост...

Нарисувах щастливо антре.
Спалня ближе двете си лапички.
Пантофи ме галят. Добре,
но йероглиф ме примамва.

Днес искам от гръм да умра.
Вратата не може да лъже.
Изкуството има очи на жена.
Перцето на гълъба мъж е.

И няма как да изкашлям
тази димна картинна феерия -
пияно море, кораб, пирати...
Изригват вулкани от сенки.

И вгледан все още във грунда,
си мисля пак за стената.
Дали след пет-шест минути
рисунката ми ще остане?