автор: VOLTER

За раждането на дъщеря ми получих по време на дневно представление в Момчиловград. На връщане помолих шофьора да спре пред десет- етажният блок 10, квартал Веселчане, и поканих колегите да отпразнуваме събитието.
Шевовете на боксониерата се пръскат, столовете на съседите не стигат – има седящи, висящи, на един крак стоящи!... Луканки се режат, марули се къл- цат, ракия се лее - колко му трябва на провинциалния аркашка…
През цялата вечер домакинствам, настроението е изключително, купона страхотен –голяма радост е на трийсет и пет лазарника да станеш баща…
Някъде към полунощ някои си тръгват и оставаме 4-5 човека яко подпийнали и уморени - Уляна Стойчева и Мария Статулова си говорят тихо забили поглед пред себе си, а Стефан Попов се е отпуснал върху фотьойл и дреме, аз доливам чашите…
По някое време питам:
- Бе, Уляна къде е, сама ли си тръгна!...
- Излезе на терасата да глътне въздух...
Надниквам през притворената балконска врата - не виждам никого.
- Няма я – тръгнала си е…
Пиянска работа!... По никое време тръгва сама на километри от тук, и тъкмо да вляза в стаята дочувам глух стон… Пийнал съм повечко, или така ми се счува!... Взирам се в тъмното, височината от етажа е три–четири метра, и там, долу нещо мърда…
- Долу има човек!...
Хуквам надолу… Юрват се и другите след мен, за секунди сме над… Уляна!
Скочила!...
Превива се от болки в краката!... Тичам до уличен телефон, звъня на Бърза помощ… Не смеем да я пренесем, няма как да я вземем, краката ѝ са изпотрошени… Уляна вие през сълзи:
- Майчице, краката ми, майчице!...
Изтрезнели, гузно мълчим и се взираме в тъмното за фарове на Бърза помощ!... Стефан е подложил главата ѝ на колене, опитва се да я успокои.
Не е възможно да падне неволно – стената на терасата е плътна и висока над метър!
Господи, празнуваме раждането на човек, а тя тръгнала да се самоубива – знае ли човек какво става в душата на другия!...
Някой ме дръпна:
- Това не е първият ѝ опит…
- Но защо точно днес!...
- Преди няколко месеца едва я спряхме от трети етаж…
- Ако е така, защо допуснахме да остане сама на терасата!
Мълчание…

След година Стефан се разведе с Мария и ожени за Уляна – преместиха се в Пловдивския театър, а Мария постъпи в Сатирата… В Пловдив, Уляна за трети и последен път скочи от шести етаж – този път за последно…

Оттогава на всеки 20 април – рожденият ден на дъщеря ми, си спомням за тази талантлива и непредвидима актриса!...