автор: Emaka

Автор: Хосе Марти (1853 - 1895)

превод от испански език:
Емилия Иванова 2000 г.


Аз съм един човек искрен,
откъдето Палмата расте -
и преди да умра - искам -
да оставя тези стихове.

От всички посоки пристигам,
на всички посоки ще се озова:
сред искуствата - искуство съм,
сред планините - планина.

Аз зная имената странни
на цветята и на тревите,
за смъртоносни измами
зная - и за болки велики.

В тъмната нощ аз съм виждал
над главата ми как се сипят
лъчите на сиянието чисто,
на чудна красота - лъчите.

Видях как на красивите жени
порастват на раменете - крила,
как изскачат от руините -
пеперудени ята.
...

Един път съм изпитвал щастие, което
повече не съм усещал - щом
смъртната присъда там прочете кмета -
плачейки за мен.
...

И кажат ли: от бижутера
най-безценното съкровище да взема,
ще си избера един приятел верен -
и любовта - да бъдат винаги до мене.

Виждал съм раненият орел как се извива
във безоблачното синьо горе,
как в леговището си умира -
пепелянка от отрова.

И знам добре, че когато светът
се предава - сразен, или почива,
в тишината дълбока се чува шумът -
на поточе - плахо, но живо.

Аз поставих ръката си, осмелена,
вкоченена от страх и възторг
на звездата, паднала угасена
пред вратата, във моя двор.

Крия в гърдите си дръзки
мъката, която ме убива:
синът на народа робски
живее, мълчи и умира.

Всичко е красиво и вечно,
всичко е музика и разум,
но както и при даиаманта -
всичко - освен светлина - е и въглен.

И зная, че невежият се заравя богато
и с много плач се изпраща.
И че няма по-вкусен плод на земята -
от онзи, на гробище расъл.
...