Толкова си несъвършен –
иска ми се да те целуна...
А от дъха ти смутен
да се роят пълнолуния...
от вълчи зов да трептят
във въздуха пренаситен...
...да е две устни светът,
и разширени зениците...
...от мълчаливата власт
да се разгарят пожари...
...и дълго сдържана страст
по пръстите ти да пари...
... и цялата да искря
под ласките ти греховни...
...а щом си тръгне нощта,
такива да ни запомни...
...и да целуне деня
като щастлива любовница...
... в дебрите на съня,
ти си и принца, и просяка...
Толкова си несъвършен –
бих могла да те заобичам...
Ала навън е ден.
А аз съм нощно момиче...