Не избродих ли всички трънливи пътеки,
не изгазих ли всички мочурища,
не зъзнех ли в студ /кучешки/,
не бях ли достатъчно губеща,
не преминах ли всички прегради,
не изплувах ли от водите – дълбоки,
в които ме хвърли, а не можех да плувам,
не бях ли на бурите все във окото,
или само така ми се струва,
че когато поредния връх изкатерих,
предложи ми бездна
и път да намеря-
надолу или към небето – звездното.
Нямах време – крилата сами се разпериха.