автор: thefugitiveangel

През далечната 2000 човечеството отбелязва 400 години от кладата на светлия гений Джордано Бруно, един от най-забележителните мислители от епохата на Възраждането. 10 негови стихотворения са поместени в книга, посветена на тази дата, автор италианският учен астро-физик и популяризатор на науката, Джулиана Конфорто. Тогава работих върху превода на книгата (La futurа scienza di Giordano Bruno – Бъдещата наука на Джордано Бруно – не е издавана на български), затова при мене има следа от тази поезия. Бях влюбена в тези стихотворения. Едно от тях възпява смъртта и възторга от саможертвата:
Скромен свободен превод

И полетях, не удържал на дръзкото желание,
все по-високо… бързи са крилете!
Все по- назад Земята… там в нозете.
О, малък свят! Пътувам във небесно осияние...

Не ме изплаши даже края страшен на сина Дедалов,
не ме накара да се върна!
Знам, тялото ще падне, пак Земята ще прегърне…
Но, има ли дар, равен на мига във полет към безкрая?

Вик от сърцето прокънтява във небето волно:
- Къде ме носиш, луд ли си, върни се на Земята!
(че дързостта си безразсъдна често плащаме неволно)

- Не бой се, казвам му, от Страшната с Косата,
лети спокойно в облаците и умри доволно,
ако за мен такава знатна участ отредила е Съдбата!


Превод от староиталианския текст на Джанни Рагацци 2001

Dopo che ho aperto le ali ( per andare incontro) al bel desiderio
Quanto piu vedo sotto di me l aria (a causa dell altezza)
Piu offro al vento le mie veloci piume
E guardo sprezzante il mondo e mi avvio verso il cielo
.
Neppure la cattiva fine del figlio di Dedalo (Icaro)
Fa si che io mi diriga a terra, anzi sempre piu mi alzo
Che io cadro a terra morto lo so bene
Ma che vita puo uguagliare la mia visione( quello che provo in questo
momento)?

Nell aria sento la voce del mio cuore
Dove mi porti o temerario? Abbassati
Perche raramente e senza dolore il troppo osare.

Non temere, rispondo io, la grande rovina (morte)
Vola sicuro tra le nuvole e muori contento
Se il cielo (destino) mi destina una cosi nobile morte


Оригиналът на стихотворението - от книгата на Джордано Бруно “Героични възторзи” (Gli Eroici Furori), 1585)

Poi che spiegato ho le ali al bel desio
Quanto piu sotto al pie l’aria scorgo
Piu le veloci penne al vento porgo
E spregio il mondo e verso il ciel m’invio.

Ne del figliuol di Dedalo il fin rio
Fa che giu pieghi, anzi via piu risorgo.
Ch io cadro morto a terra ben m?accorgo,
Ma qual vita Pareggia il mirror mio?

La voce del mio cor per l?aria sento:
-Ove mi porti o temerario? China
che raro e senza duol tropp’ardimento.

Non temer, repond’io, l’alta ruina.
Fendi secur le nubi e muor contento,
Se il ciel si illustre morte me destina.