автор: RockAround_theC_l_ock

Люлее пламъчето си свещта
като потръпващо крило на пеперуда.
Край мен такава нежна е нощта,
че гледам те, ала не смея да те будя.

Рисува трепкащата светлина
усмивка върху устните-корали,
а мен обливат ме вълни на топлина
от сладостите, дето са ми дали.

Събужда спомена у мен страстта;
бедра като лиани ме обвиват
и търсят твоите и моите уста
неща разголени с целувки да покриват.

...и беше нежна, ала вече не, нощта...
Макар да сме с недосъблечени пижами,
се случват най-непредсказуеми неща –
такива, че дори сатир ще се засрами!

...
С въздишка морна тръгна си нощта
като препила от излишества желани,
но трезва идва да ми каже утринта,
че всичкото било е сън – в съня ми.

Бой..Боев, 2015