автор: traveller

Кралицата снежна, с нежно бели ръце
и с остра от тънкия скреж диадема,
безмълвно с безпаметен дъх ме превзе
и бял ме понесе към другото време.

Оглозган от своите лишни платна
и топъл от дългите земни наслади,
унило прегърнах онези недра,
приели да легна, за дълго отдаден.

Дори не поглеждах към снежния свят.
От него не исках и къс да отнема.
Тъй бях се затичал в съня си назад,
че даже не помнех. Не молех. Смирено.

И после ме будиха. Някакви дни
и някакви странни и земни въздишки.
В обратния свят, с все обратни врати
отново се върнах. Ненужно. Излишно...