автор: ekna

Любовта ми, онази, зрялата.
Някога със страст преяла,
тръпнеща, шептяща,
страдаща, крещяща.
Онази, ходеща в жаравата,
търкаляща се моравата.
Онази, плачещата в смях
и смеещата се в сълзи.
Онази, която в своя страх
да избяга от себе си бързаше.
Онази, виновната, бедната.
Летящата волна над бездната.
Лудата, в ревност погълната,
Онази, от себе си пълната.
Любовта ми, онази, зрялата,
остарялата моя любов,
превзела душата ми цялата.
с тихия си мъдър зов.
Днес е нежна и спокойна,
стабилна, умна, сладкопойна.
Прощаваща и семпла, несломима,
уверена, ненаранима.
Усмихва се от древния си трон
със поглед благосклонен.
Разбираща и топла днес.
Не чака упрек или вест
да обсадят двореца стар.
Не чака даже своя цар.
Вратите свои не залоства
и винаги приема гости.

Превзела е душата ми, цялата!
Моята любов, онази, зрялата...