автор: Aglika

Доколкото си спомням беше в пет,
във сряда - по средата на живота.
Букет от рози крачеха пред теб
направо срещу моята Голгота.
Дъждът се подслони във телефон.
Усмивката ти пееше в цветята.
Забързания свят е просто фон
на ден подписан от съдбата.
На светофар със девет светлини,
в очакване да светне знака"Чудо"
един чадър от бели, летни дни
превърна сивото във друго...
Търкалят се безбройни часове
от времето на първите ти рози,
а "Чудото" със босички нозе
в едно купе със мен и теб се вози.
Светът е приютил един рефрен,
и срядата му е в мажорна гама,
букет от рози и един зелен
семафор, в който знак червено няма.