автор: minus

Не помня…
Месеци без дни, часове без минути
ревниви свидетели отстрани, шарени думи неподходящо чути
бъркотия от правилно, пак бъркотия от грешно
върволица от вчерашно, утрешно, истинско днешно
Помня ли…
Може би разкъсани графици разменени с присъда
за нахална древна претенция - да не бъда, да бъда
Забравих тайно прощаване далеч от полуистина,
а може би и лъжлива глухота за лъжливост измислена -
може би свитите рамене на укротената драма
носеха интересна честност съвсем без измяна,
носеха самотата непристойна и двойна…
И защо твойта ръка търси мойта ръка… Помня.