автор: jantreya

Като зърна на тежка броеница
безмилостно отмятам дните зимни.
И все по-трудно моята душица
удържа вътре пролетните химни.
Нетърпелива съм, но няма нужда
да се пришпорва голата природа.
Тя толкова красиво се пробужда
на топлия южняк под хоровода.
Тежи ми този студ, но съм доволна,
че още предстои цветуща пролет,
че днешната ми същност меланхолна
след още малко ще жадува полет.