автор: libertasanima

На кой ли да кажа?
Tова ми се случи...
Човек съм и често се давя в тъга.
На мисли от вятър, подгонен от куче,
не искам да давам аз свойта душа.
На кой ли да кажа?
Такава съм, луда...
Жена съм, а търся свещена война.
И ризница слагам, от дим във заблуда,
на свойта измислена черна коса.

На кой ли?
Какво ли ?
Без смисъл?
Защо?
Аз цялата, голата в нощ полувечна,
аз, лудата, гладната, сънена в срам.
Какво да ви дам, за да не съм ви далечна?