автор: Aglika

Задушница - събуждат се душите
на тези дето спят отдавна там,
където часовете не съграждат дните -
във този свят часовникът е ням.
Сънувам все една и съща къща,
настръхнала, като самотен слънчоглед.
И някой, който винаги се връща
през тръните на собствен мироглед.
Пияни птици огласяват двора,
като във клан монашески на свят,
където идват сенките на хора
с изпити мисли, и ръце понесли хляб...
Съня прорязва калните пътеки,
довеждащи до праг със спомен тих,
с една жена, която бавно шие дрехи
за някой, който вече не е жив...
Мигът си тръгва заради камбана,
която отразява утринта със взрив
и слънцето, което като рана
разпуква мисли в този ранен стих...