автор: malovo3

Стойчо беше от онези стари ергени, живеещи скромно в наследствена гарсониера обзаведена с мебели, за който преди време се чакаше ред пред магазин "Явор"

Един ранен следобед на студен сенен ден на вратата се позвъни:
– Здравей, Стойчо, може ли да поговорим, ако е удобно? - почти на един дъх изстреля комшийката от петия етаж.
– Заповядай -каза усмихнато Стойчо, въвеждайки гостенката в хола,
– Кафе, коняк - предложи Стойчо, и без да дочака отговора тръгна към кухнята, като пътьом включи отоплителната печка " Мечта" - от онези , на който почти винаги единият реотан не работи.
– Искам да те запозная с една моя близка от провинцията, тя по професия е зоотехник и сега работи в тамошната кооперация - със спокоен глас започна да обяснява "сватовницата", отпивайки сериозни глътки от коняка.
– Може пък да не си допаднем. Аз харесвам по-закръглени, като тебе....
Сватовницата притвори очи и лицето и грейна в красива усмивка. Но още преди да ги отвори усети влажните устни на Стойчо.
Поласкана от думите на Стойчо, и ароматният вкус на коняк се заразсъблича, без да мисли за своята близка от провинцията. Гордо огледа, закръгленото си млечно тяло и се отпусна в нежните ласки на Стойчо.
"Мечтата"-та бавно набираше топлина, а след малко реотаните вече бушуваха в тях самите с такава сила, че диванът се разхождаше тромаво напред-назад из стаята, като бояджийска стълба.
Накрая двамата се успокоиха,избраха си по една точка в тавана и се загледаха замислено в нея.
Тя за своите пищни форми.
Той, за това каква професия имаше това момиче от провинцията-зоотехник ли беше, зъботехник ли ...