автор: pastirka

Плача за теб, а не искам
тук да се връщаш, дъще.
В гърлото сълзите стискам,
роня пак сухия къшей.

В сънища меся надежда,
лунният сърп я пробожда.
Всичко обратно изглежда,
труден животът е, сложен.

Чужда чужбина те храни,
аз се задавям от мъка.
Но и сама да остана,
и да умра от разлъка,

ще се помоля съдбата
теб да ориса с успехи.
Мене ми стига комата,
дъще. И старите дрехи.

13.02.2015