автор: galiakara

Народът ни, иначе древен и буден
изпаднал е сякаш в колапс необясним,
а Европата от високо гледа учудено
как духът ни се губи като чер дим.

Политически мутри свободно се ширят,
съдбините ни дирижират шепа крадци.
доказани престъпници носове вирят,
а нас ни съдят псевдосъдии - лъжци.

Бащите ни умират в пълна мизерия,
на младите пък въобще не им и пука.
Смешно чувство е станало доверието,
приятелството отдавна на прага не чука.

Децата невинни болнави се раждат,
а докторите са го ударили на частно.
Не бутнеш ли пари, страх ти насаждат
развържи кесия и диагнозата е ясна!

Който навреме се е захванал с гурбета,
успял е някак си да скрепи дереджето.
С деца и роднини общува чрез нета,
налага им строгото си финансово вето.

А ние, творците, стискаме зъби и пишем
за тази несретна българска орисия
понякога се смеем, друг път въздишаме
в тръпното очакване на нов Месия...

И като Йордан Йовков ни иде да викнем:
Боже, колко мъка има на тоя свят има, Боже!
Но страх пълзи по вените и с него свикваме,
само душата да го приеме не може...

Препускаме в галоп към това свое падение,
чезнат ценности и всякаква мяра...
и в адския взрив на етническо разделение,
неусетно губим своя облик, сила и вяра...