автор: CheGuevara

Леля Софка има вкусно хоби – кулинарията.
Преди години, когато къщата й беше пълна с мъж и деца и времената бяха други, тя беше факир в кухнята. Купуваше си книги и списания с рецепти и обичаше да експериментира всяко по- завързано ястие. Сега с умиление си спомня, че в неделя готвеше винаги първо, второ и десерт, а закуските с празничните дни бяха вълшебства от бабините рецепти.
Но това беше отдавна.
Ветровете на промяната отвяха първо съпруга й, после децата и домът й опустя. Парите станаха кът и тя забрави за вкусотиите и пълното неделно меню. Остана й само ароматното вкусно хоби.
В дните преди пенсията тя сядаше на протритото диванче в малката като дядова ръкавичка кухня и изваждаше кулинарните книги. От оръфаните им от много прелистване страници надничаха невероятни лакомства от всички краища на света.В душата й нахлуваха изкусителни аромати, усещаше екзотичния вкус на ястията, очите й потъваха в богатството от багри...
И днес беше един от тези дни. Телефонът я откъсна от книгите. Обаждаше се внучката й – живееха с майка си на другия край на града. Живееха добре и леля Софка се радваше за тях. Молеше Бог да ги спаси от старини като нейните.
„Какво готвите днес?...“ плахо попита тя, защото не знаеше дали ще има точно тази рецепта. „Морски дарове, бабо, с оризови спагети...“ изчурулика малката чаровница, „крем-супа и шоколадови мъфини...“
„Браво!Много хубав избор на мама! Да ви е сладко, моето момиче“
Леля Софка бавно постави телефонната слушалка, намери нужните страници и скоро очите й на бавни хапки поглъщаха пълното неделно меню – крем-супа, морски дарове с оризови спагети и вкусни шоколадови мъфини...
Хоби!...

Ружа ВЕЛЧЕВА