автор: mamontovo_dyrvo

В будката за вестници беше сумрачно. Наредените по витрините шарени издания не позволяваха стрелите на слънцето да пробият. Аз, дъртия продавач на клюки върху хартиен носител посръбвах от кафето си, отдаден на сериозно умуване.
Чудех се как да оправя финансовото си положение. Вестникарските чорбаджии до такава степен бяха орязали заплатите, че а-а да почнем да си плащаме, за да им работим. Време беше за частен бизнес.
Не за първи ден бизнес идеите се мотаеха в хаоса на побелялата ми куфалница. Първата беше да отворя кафене. Тривиално. Стотици хиляди цвъкни на всеки квадратен сантиметър. Магазин. Ама за какво? Да беше времето на дефицита – разбирам, ама сега – мол до мол.. Че и аз отгоре им. Ясно ми беше къде са парите – в консумативите. Оръжие, курви, наркотици. Аз обаче съм пацифист, ка’ щяло кремъклийки да продавам. За второто предпочитах да съм от клиентската страна, а дрогата беше против разбиранита ми. Ми то...какво остана...
Трябваше ми нещо...я някоя ябълка да ме тупне по тиквата, я пеперудата на прозрението да кацне на високото ми чело. И дууум! Както разлиствах един вестник и пеперудата и ябълката се стовариха едновременно връз черепа ми. Добре, че ми е овнешки... Колко съм бил тъп, да не видя до сега. Рекламите за магии по скайп и мобилен телефон! Направо заслепяваха с идейността си. Това беше. Седиш си у вас и омагьосваш. Даааа. Само че...какви магии? Черните ги мразех, бели не умеех. Че и да ги развалям. Не се виждах и в поличка от трева да рипам около огън от билки и да викам или да спирам дъждовете. Тогава какво...нещо положително трябва. Дааа! Избрах! Магии за любов! Това е моето амплоа. Навремето няколко гаджета ми казаха, че очите ми ги омагьосали. Магически очи, това е добре. Въпреки, че като пиках преди малко на бензиностанцията, от огледалото ми се пулеха само два махмурлийски зъркела. Ама може пък в това да е магията.
И взех решение. Твърдо, ставам магьосник. Значи в нета намирам видовете магии, любовни заклинания и други техники. Обучавам се възможно най-бързо. Така. Следва магически псевдоним. Да видим. Маг Енчо...та това си е името ми, не. Маг Пижо... глупости. А, защо да не е Маг Вълкан? Направо ми хареса. Нещо като „ела, вълчо, изяж ме”. Това е. Ще помисля за рекламата, плащането, визията. Направо се превъзбудих като млада жена по време на полови пости. Затворих по-рано. Майната и на пресата. Ще гледат телевизия. И право към кръчмата. Апапите бяха вече там. Попа, Суяка и Симо. Изненадах ги доста с преждевременната си поява. Изпотената халба някак магически тропна върху масата.
- Край на немотията, братоци! Наздраве! Седите с гения на магическите науки, трупчета недодялани! – вдигнах бирата под учудените погледи на пичовете.
Чукнаха се с мен, къде ще идат. И зяпнаха още повече, когато пльоснах идеята си връз покривката. Суяка се изхили и ме обяви за луд. Попа се замисли дълбоко. Симо реагира най бързо:
- От мен брадата! Измислих го образа! Били Гибсон! Единият дългобрад от ZZ Top. Лелееее! Направо ще си върховния маг на царството! С рижа брада, имам такава, поизлинияла е малко, ама... – и Симето поръча още по една кехлибарка.
Ми да, той беше перукер в киноцентъра. Даже ни уреждаше по някой път за статисти. Че тая бира да не е безплатна?
След втората бирьонка положителното мислене явно защъка из мозъците и на другите двама. Суяка беше дългогодишен счетводител. Веднага захвана да систематизира начините на плащане. Извади таблета си, проучи магическия финансов опит и обеща до утре да представи финансовите параметри – цени, данъчни облекчения и не знам какво си още.
Попето, безработен учител по литература, се зае със слогана. Важно нещо според него. Бързо му дойде:
- „Любовта е магия – Магия за любов”! Това е истината, трябва да се помисли само за графичното оформление – стовари идеята си Попа.
Здравата се нахвъргахме този следобед. Бъзикаха ме непрекъснато, докато опостушавахме кръчмарските запаси, Разбира се, геният плащаше.
През нощта сънят не можа да затвори клепачите ми. Идеята ме беше обсебила тотално. Измислих логото. „Любовта е магия” отгоре, като дъга, а „Магия за любов” отдолу, огледална дъга. Като око, схващате ли? И за зеница едно амурче. Със стрели и щръкнала пишка. Него го свих от един порно сайт. Ми какво, тя любовта без секс не става за нищо. Буквите в розово, амура син! Бижу. Цяла нощ учих за магьосник. То не било толкова просто. Астрални енергии, биополета, телепатични внушения. Всичко това се оказа напълно постижимо за човека с магическите очи. Даже открих къде бях забутал кръглите черни очила, ала Джон Ленън. Щях да ги закова всичките влюбени.
После пак учене. Ангелски терапии, арт терапии, проучване на ориенталски техники, муски, амулети...Завъртя ми се главата. Записах гласа си, трябваше подходящ тембър, кога благ, кога строг, кога изкусителен... Всичко вървеше като по вода.
На другия ден будката затвори рано, рано. Имах спастрени около два бона, под матрака. Дано да ми стигнат за инвестицията. Трябва. Проучих как стои въпросът с импулсните телефони. Спрях се на тарифа 0.60 лв на минута без ДДС и 2.40 на SMS, също без. Само Суяка да даде финасовата система и почвам рекламата.
Суешката система беше супер. Тя включваше всички видове безкасови плащания. Банкови преводи, през разни каси за ток, парно и вода, ми какво, магията и тя е услуга. Разплащане онлайн с дебитни и кредитни карти, с наложен платеж. Даже предложи в сайта бутон за светкавично плащане, за което сайтаджиите ме одраха здраво, когато го поръчах. Довтаса и Симето. С брадата и една еврейска шапчица, като на равин. Гарваново черна. Монтира ми седемдесет сантиметровото брадище, рижо и ситно накъдрено, сложи ми капата и когато черния цайс кацна на носа ми, настана тишина. Такава тишина, че се чуваше как шумкат мехурчетата в халбите. Бирени аплаузи. Огледалото отразяваше Мерлина на двадесет и първи век. Демек, аз, Маг Вълкан. В този миг запъхтян влетя и Попа. Беше свил някакъв халат на звезди от дебелата си тъпа тъща. В отровно зелини отенъци. Малко широк ми идваше и възкъсичък, ама кой да ти гледа на седящ маг пеньоара. На Звездният маг!.
През следващата седмица всички формалностти бяха бяха преодолени. Регистрирах ЕООД „ Любовта е магия”, с всички там банкови сметки. Отпечатах листовки, по две на формат А4, гланцови. Готов беше сайта „ Една магия за вашата вечна любов”, със съотвения му форум и бутона за спешно плащане, фейсбук страница с близко име, визитки. Всич-ко! Цяла седмица пъхах в женски списания, ежедневници и седмичници от магическите листовки. Естествено, без да ме хванат. Натрупаха се приятели във фейса. Създадох тайна група.. И зачаках. Като на пусия. Някой да си запише час за омагьосване. Визуализацията беше оформена. Отпрах една врата от гардероба за фон. Боядисах я в розово и я подпрях зад стола ми.. Най-трудното беше мигащото сърце. В смисъл, че едвам намерих светещите гирлянди от елхата.
И ето го мигът на Мага! Той се казваше Пенко Апостолов. Първият клиент. За вторник, три, след обяд. Прогнозата беше за дъжд. От пари. Просто казано, сефтето от четиридесет и осем лева лежеше в банковата ми сметка.
Проверих всичко. Наред беше. Сърцето зад мен мигаше, а собственото ми тропаше в извънсинкопен ритъм. Едно фенерче ме осветяваше изотдолу в сумрака. Няколко ароматни пръчици създаваха магическата атмосфера с пушека си, С треперещи пръсти звъннах на Пенко. Докато звънът отекваше в ушите ми се опитах да си представя как изглежда сефтето ми. Около тридесет и две годишен, с рехави мустаци, бозав, леко заекващ. Ама леко. Познах само за мустаците. Защото пред мен се показа шестдесет годишен мъж в опърпан костюм. К”во си я закъсал наборе” за малко да се изпусна, но се усетих навреме.
- Здравейте! Аз съм маг Вълкан! Какво мога да направя за нараненото ви сърце?
- Зарежи тия ябанджийски приказки, наборе! Намерих те от една листовка във вестник „Атака”. Срам, не срам, реших да ти се обадя.
А такааа! Влюбен националист. Те такова нещо ми трябваше.
- Обичам я! Върни ми я, човечко божи! Заклевам те! Върни ми я!
- Кажете ми какво се е случило?
Нищо не се било случило. Просто си тръгнала. Бракът им бил изморен, Искала си свободата.
Ще я иска ми. С тези мустаци, това смачкано сако. И вратовръзката, по-гадно жълто не бях виждал. Сигурно и на пот смърдиш..
- Я да видим! – кристалното кълбо, купено от един антиквар просветна няколко пъти, когато пръстите ми се залюляха над него.- мнооого добре, няма друг мъж. Имате ли снимка?
От фотографията една попрецъфтяла хубавица с осанка на графииня ме погледна любопитно.
След три дни в кръчмата цялото магическо войнство се смееше весело на първата ми магия. При това успешна. Разказах им за кръга от сто запалени чаени свещи. За трикратните молитви във всички земни посоки. При спуснати пердата в зрак и тъма. Със снимката на графинята в ръка. Молитви за любов!
Раказах им как го накарах да си купи нов костюм. HUGO BOSS, задължително. Да иде на коафьор, не при кварталния бръснар. На коафьор. И да бъде в петък, десет сутринта пред кафенето дето жена му пие кафе с дружките си. С голям букет рози. И да чака. Неподвижно! Докато аз правя магията през това време. И той щръкна отпред като кулата на Копитото. Точен като англичанин. Лустросан „годен циганин” С китките в ръка. Отвътре жена му го гледаше презрително, демек, що не си завреш букета ...така де... сещай се къде... И в този миг зад ъгъла изплува Магията. С дълги крака като Афродита, с бюст като на римска хетера. Приближи се до него, взе букета от ръцете на слисания влюбеняк и го млясна с чувствените си устни. След това го хвана под ръка и го изведе от сцената. Погледът на сводолюбивата съпруга се изцъкли, устата и замръзна отворена, а кафето петноса копринената и блуза. Хвърли някакви пари на масата и излетя със скоростта на състезателна хрътка. Вечерта Пенко ми звъна. Върнала се. За тази работа „бързия бутон” беше отчел петстотин кинта в сметката ми още преди три дни. Дадох му и адреса си, да ми прател каса „Мерло” от специалната селекция на изба „Гиро”.
- А, дадох петдесет кинта на , Мичето, племенницата. Добре си свърши работата.
- Ще ги пишем на разход – произнесе се тежко Суяка.
- Пиши и тридесет осем лева за пакет корейски камъни, тип „Сваровски” Ето фактурата. Двеста осемдесет и осем бройки. За талисманите. Ще ги лепим върху червени сърца. Ще ги коскаме по трийсет сребърника парчето. Поляхме доволни първата магия. Много здраво поливане беше. Чак в Сахара се усети.
После се зареди върволица. Предимно млади хора. Помня едно рошаво моме с обеца на нослето. И едни шалварести дънки, с дъно почти до земята. Ревеше за Джон, високият и колега. Не я поглеждал и за миг. А тя...тя го обичала...
Как да те погледне бе? С тия шалвари на подвижен ке...така де тоалетна мязаш. Последва процедура от сто свещи, четири червени, нощен кръг. Молитви по тъмна доба, с асо купа в лява ръка и Джон в дясната, И да извади един минижуп от гардероба си. Браво, изваяно дупе имаше. И да се навежда при всяка възможност. За щяло и нещяло. След дест дни магията хвана. Е, не Джон, а някой си Стефко. Важно е любов да се върти!
Всеки случай се обсъждаше в кръчмата. Анализираше се прецизно. Предприемаха се нови мерки. И се пиеше бира, разбира се. Много бира.
Тогава се появи „поялникът”. Така кръстих младата Баба Яга с клюнест нос. Мислено де. Една смачкана жена, сгърбена. Снимката на тайнствения възлюбен беше неясна, от мобилен телефон. Приличаше на всеки мъж по света. Влючително и на мен. Тежък случай. Тежки магии. Четири аса купа! Сто свещи! Десет молитви за любов на ден! Попа ги пишеше, цар беше! Истинска магика! Но без успех. Бре ами сега? И „Еврика”! Питам я какво е това тук, отпред. „Ами бюст, гърдите ми” Ами направи ги цици бе, жено. Издуй ги малко, подплънки сложи, ако трябва. Изпъчи се! Направи се на жена! А така! Я виж как можеш! И молитвите! И си плати десет амулета! Под изтривалка ли ги слагай, през прозорец ли ги мятай, под дюшека ли ги завирай, няма значение! Само да са около него. И помни! Цици! Цици! Цици! С циците напред.
Закъснявах за директорския съвет. И бирената абстиненция ме нападаше. Тъпия асансьор не бачкаше. Спуснах се тинейджърски по парапета и нали за цици плямпах, две, ама много сочниии се откриха пред мен. На комшийката. Бях бутнал плика с покупките и. Събрахме ги под порой извинения от моя страна и бързо нахълтах в кръчмата.
Работата вървеше. Бяхме загърбили вече беднотията. Суяка зае длъжността главен счетоводител, Попа турих за оператор на мобилните телефони. Отговаряше на до пет въпроса, минимум пет минути на обаждане. Плюс SMS-ите. Симо пое рекламата. С данъчните нямахме проблеми. Откакто оженихме шефката на общинското данъчно за някакъв здравеняк таксиджия. Печелехме добре. И още по добре се наливахме с бира.
Бяхме напълнили цяла каруца с магии. Събирахме двойки. Правехме тестове за сътветствие. Не липсваха и куриози. Любимата на кльощавия младеж с обецата се оказа мустакат пергишин. Абе, любов, какво да правиш. Индонезийската мантра, дето се повтаряше преди всяко излизане от вратата на дома свърши работа. Станах популярен и в тези среди. Гейове, лезбийки! Направихме специализиран сайт за тях, мнооого розов!
Забърквах и каши.Тя обича един, друг обича нея. Комбинирана магия. И се пръкна тройка! Кръстили я „Вълча тройка” На мен. Вече три месеца живеели в космическа хрмония. Надеждата струеше от всяка наша магия...като слънчеви лъчи, разкъсали тъмния облак на самотата.
Обаче...Обаче от толкова любов наоколо хормоните ми започнаха да се люшкат като мъртво вълнение. Май беше време да се взема в ръце. То работа, работа, ама мъжкото си иска своето. Набелязах си няколко сайта за компаньоки. Утре щях да си избера любовно приключение. Мислех си за някоя мулатка...
Не се стигна дотам. Проблемът се реши чисто коледно. В смисъл, че цицестата комшийка звънна на вратата. Да ми поднесяла чинийка с коледни сладки. И тя стана една...След цяло шише „Реми Мартен”, със седем звезди, дузина курабии и две кафета се дотътрихме задъхано събличайки се до кревата. А бе то не е за разправяне...Че на другия ден пак...
Секс, секс, ама работата си е работа. Толкова любови имаше за спасяване... Спасих един от „вуду магия”. Невръстеничка с кукла в ръцете ме попита къде да забива иглите, в половата област ли? Хвърли я в крайна сметка в течаща вода...е не в река а в кенефа. Ама все тая. Руската магия, най-силната ми дойде на помощ. И на нея. Ожени се момето. Само тоя „ поялник” ме мъчеше. Пръскаше луди пари и нищо не ставаше. Ми то грозно бе! Кой да го поиска с тоз нос! Не щях пари! Правех вече всичко безплатно. Френски магии, арабски магии, на’м кви си магии. Не и не! Мислех си вече как да я разкарам. Бях готов и парите да и върна. Срещу което партньорите ми възпротивиха единодушно, като при гласуване на комунистически конгрес.
А иначе сексуалният ми живот цъфтеше като казанлъшката долина напролет. Комшийката беше фурия. Магда се казваше. От време на време посягах към виаграта. А у тях, а у нас. Секс и коняк, коняк и секс...
И след това магии. Магии...няма как, маг Вълкан беше станал супер популярен. Наехме офис, секретарки. За вестникарската будка отдавна бях забравил, когато почнахме да издаваме седмичник. За магии.
Заведох Магда в Банско. Три дни разгул, като в римската империя. И решихме да се оженим. Тъпо, алкохолът ме поведе по тая задънена пътека. Мамка му.
За това си мислех тази сутрин в леглото на годеницата ми. Магда беше излязла, май на работа. Докато си търсех цигарите се чудех дали не изнасилих малко нещата. Кутията ми беше празна...къде беше захвърлила нейните, ония тънките... Отворих нощното и шкафче, поразрових и ....хлъцнах. От дъното на чекмеджето ме гледаше „поялникът”. Един силиконов нос в телесен цвят. При това доста иронично. Плеснах се по тиквата! Втурнах се към апартамента ми. В спалнята повдигнах матрака. Леле, боже! Отдолу бяха залепени десет от моите амулети. Пресвяткаха разноцветно, погалени от слънчевите лъчи, досущ като магически калейдоскоп.
Седнах на земята тресейки се от смях. Щастлив смях. Аз бях постигнал великата мечта на маговете! Бях омагьосал себе си!
Ми това е. Сайта ми е известен...скайпа също...ако имате нужда...
И да знаете: „истинска цена на любовта е любов!” *

---------------------------------------------
* Джордж Хърбърт