автор: stratus

Таман съм се кротнал оная вечер на дивана и жената ми вика: „Познай, вика, що те гледам накриво?” Не съм забелязал, отговарям, а и няма как да забележа – тя тъй си гледа. Лесно кипва, милата, подбра ме и тоя път. Охлюв с охлюв, вика, в политиката не можа да се навреш, поне един бизнес да беше завъртял, да се видим и ний като хората с пари. И взе да плаче и да размахва тигана. Пък аз, знайш, много се размеквам, като я видя с тигана. Изчаках да попремине кризата и почнах кротичко.
Гълъбче, нали работя, заплатка, саламче, сиренце, туй-онуй. От глад, значи, не сме умрели. Като ме видя такъв дипломатичен оная блокира и две минути само ме гледа червена. Щом пусна въздух ме почна отново. Хората, казва, фирми отвориха, бизнес въртят, пари перат и прочие… Слушам я аз от дивана и си пускам патроните край ушите. И тогава жената ме гръмна. Смали се изведнъж, горката, очите и станаха големи и влажни като на животно, записано в червената книга, и ми вика с глас на телевизионна говорителка. „Хайде, мили, започни и ти нещо”.
Мили? Смятай, брат ми, все едно земята ми се обърна. Тая дума сигурно от телевизора я е научила. Усетих си и аз погледа сърнешки и се навих. Добре, викам, мила, ще измисля нещо. Да, ама какво? Мислих цяла нощ, а в ума ми все това „пране на пари”. Покрай прането се сетих за един приятел, дето продава на битака прах и веро и отидох при него. Вземам, казва, стоката на консигнация. Ако искаш и на теб ще дам, докато ти тръгне далаверата. Приех на драго сърце, а жената – да не ти разправям каква радост. Ей това е, викам си, семейното щастие.
Да, ама не. Два дена висях на пазара без да изкарам почти нищо и пак се отчаях. Ортака ме окуражава – много важна е, казва, рекламата. По-добра реклама прави и ще ти тръгне. Взех тогава вкъщи един пакет прах да му разгледам надписите. Пере, пише, лен, памук, синтетика и било ароматично. Глупости, си мисля, това пък ако е реклама. Налепих аз тогава по кутиите нови етикети и добавих – пере пари, отстранява петна от кръв, слуз, сперма, кал, кафе и всякакви други мръсотии.
Леле, че като тръгна оня ми ти бизнес. Продавам партида след партида. Ортака не смогва да ме зареди. Взе да ме гледа накриво. Добре, ама един ден спират пред сергията двама полицаи и ме канят с тях. Влизаме им при началника, а аз усещам, че ми се сяда. „Ти, казва, що переш пари бе?”, вика ми оня и ме гледа страшно. Няма такова нещо, отговарям, откъде пари, че и да ги пера. А това какво е, прави се на фокусник оня, а другия му асистира с една кутия прах от моите. Тогава не издържах и всичко си изпях. И за дивана, и за жената, и за семейното щастие, и за ортака, и за рекламите. Оказа се, че той ме натопил.
Пуснаха ме и се прибрах вкъщи преди жената, легнах си както преди на дивана, а тя като се върна ме подхвана с обичайните изречения. Обаче, вече хич не и се връзвам. Кимам разбиращо, пускам си патроните край ушите и си гледам семейното щастие.