автор: Boohamy

Луни, цветя, дъждовни вечери...
Аз няма да пиша за това.
Аз просто ще надникна в реалността.


Миризма на цигари, алкохол, парфюма ти,
Звук от викове, който екти,
Главоболия, сълзи, страсти,
а сега... само „здравей” – „здрасти”.

Вглеждам се, надниквам, мисля
Как забранените неща са най – сладки,
но в теб намирам повече горчиви нотки.
Гледам как ходиш по повърхността и падаш.
Нищо не ти остана – ти нищо нямаш.

Не че те интересува.
Ти безсърдечно всичко изостави.
В мислите ти ли съм или ме забрави?
Всичко рано или късно си отива.
Явно дори огромната любов заспива.
Не опитвай да я будиш, аз също няма,
Дори промяната да е голяма.

Звезди, мъгла, тъмни силуети...
Аз не писах за това,
това не е реалността.