автор: mirabo

Красивото небе е непонятно!
То няма цвят,
лице
и име,
като безплътно огледало
попива слънце,
дъжд
и зими.
Красивото небе е невъзможно,
летиш...
летиш...
и все го има-
безкрайно
безтегловно
сложно,
очите ти го следват без причина.
Красивото небе е безвъзвратно,
отива си
и утре в различно.
От изгрева до залеза невероятно,
от залеза до изгрева – лирично.
Красивото небе е само мое
и няма майстор,
който да го нарисува,
не знае никой колко то е
неописуемо...