автор: DianaStefanova

Mного пътища има, но никой не води към Бога -
и отдавна живея, а толкова рядко съм жива.
За какво са ми думите, даже и с тези не мога
да нанижа от своите късчета мисъл красива.

Mигар време ми трябва, с лъжички живота да меря,
ако впримчена в него, копнея с тъга по безкрая?
За какво ми е покрив, щом искам криле да разперя
и да литна нагоре - към синята, светлата, стая...

И сърцето защо ми е - стръкче самотно и хищно -
като еделвайс цъфнал сред черни скали да белее?
Aко утрото пак не узрява в добро, ако нищо
там, под камъка, радост и смисъл не може да влее?

Исках свят да направя, но хубав да е, като в кино,
а животът ми, дрипа ненужна, по склона се свлича...
Все едно за какво - утре друг край скалите ще мине,
ще откъсне цветче. И ще знае: oбичах... Oбичах...