автор: ErrorY

в страстната си прегръдка
тя прави всяка врътка
за да те обвърже
така че да привърже
плътта ти към смъртта
със викове на суета
приплъзва те към пропастта
на чувството безумно
да искаш още, още шумно
да търсиш огнена искра
без чувство на вина...
разтваряща се пустота
в чувството да свършиш
на прага на дълбока тъмнина...
в безумството си търсиш
целебния поток
изкусно вече вършиш
познатия порок
и скръбно осъзнаваш
горчивия урок
така ще продължаваш
зависим и жесток...

...

а тя безмълвно чака
без думи на тъга...
не търси своето, облага,
раздава се във светлина...
напуска те умора
отдаден на мига...
искри от нежност взора
изпълнен с любовта...
не се гордее
не безчинства
и не завижда тя
във благостта си чиста
е тръпка през деня
доверието й е близко
открита е, добра
дарява себе си и всичко
претърпява на света...
не задушава, не изисква
и не налага... в тишина
ръка за помощ ти протяга
и не отпада Любовта...