автор: danubiusfish

Среднощ дойде, незнайно как,
на старата ни гара
един потънал в сажди влак
сред облаци от пара.

Изникна в синкавия мрак,
ей тъй, от никъде в полята
и като черен котарак
протегна си снагата!

Самотна фигура изтежко
пристъпи бавно по перона -
цилиндър, фрак, жабо, бастун
и ето го - барона!

Баронът, който изгради
железен път във нивите
дошъл е срочно поради
законите ни, кривите!

Разбрал как сътвореното
се готвят да затрият,
надигнал мощи от нетленното
бедата да надвие!

Но свърши, беше само сън
на беден бард нещастен,
отново пак бучи навън
протест народен, страстен!