Седя си пак в онова кафе
на бара, ретро, слушам
"По реката" Стикс
с плакатите от филми
а барманката се усмихва
докато прави микс..
Седя си с,
перфектния си маникюр,
скъпия си парфюм,
отегчения си скептичен поглед,
луксозна мишена,
но с някакви принципи,
никога не ме разбра правилно Гарсия,
защото никога не успя да ме изживееш..
Зад гърба
когато ме удрят
убодено скачам
от предадени ценности
нехигиенично изхабени думи
Ти имаше две сенки Гарсия,
трябваше да се сетя
още тогава в храма,
слава богу,
отдавна те няма,
а за другото
за другото
има Бог
и всекиму своето,
а аз съм просто любов.