автор: liulina

Ответен зов изпратен чрез вибрато,
пропуснато от стегнатия глас,
трепереща ръка е твоят патос,
предател още един в среднощен час.

Ще сипя вино, ти мини през прага,
очите ти са ярки в този миг,
как фино любовта на теб приляга,
а съм несръчен сякаш ученик …

Недей да се тревожиш, нека да опием,
с целувките ни страстни тази нощ,
страхът от бъдещето ще го скрием,
в забрава негде, за да няма мощ.

А утре, то ще си покаже,
дали от виното, или от любовта
и както се полага ще накаже,
по свое усмотрение страстта!