На бялото лазура си,
на песента – омаята.
На чистото покоя син,
на вечното, безкрая му.
На слънцето живота си,
на облаците, влагата.
На цветето – уханието,
на устрема, посоката.
На всичките добри неща
съзирам те в основата.
Пък аз си пея сам в нощта,
за да те има. Моля те!