Ела!
Прегърни ме.
Не се дърпай.
Докосни ме.
Нарисувай ме с целувки.
Поръси ме с чара
на малките си нежни пръсти.
Припомни ми липсата на Тишината
и онази дива страст
заголила бедра от откровения,
разкрепостени, без съмнения.
Очите ни големи, издължени,
вторачени в мига на единение...
Захапали парченцата любов,
като сирачета оставени на пост.
Бездумието ни е постеля.
Тялото ти е алея...
Впила устни в мене,
надраскала гърба ми,
с ухо целуващо носа ми...
Ти си втората ми кожа
настръхнала от електричество,
нашарена от спомени,
китара премаляла от любовен блус
с Цепелин на вкус.