автор: weliw

Излиза, че който и човек да допуснеш по-близо до себе си, било то приятел, роднина, интимен приятел най-вече, изобщо като какъвто и да е, той се опитва да те обсеби, контролира, да те използва за себе си по някакъв начин, угоден на него.
Точно тази причина ме кара да се дистанцирам от някои приятели и роднини. Обърнеш ли им малко повече внимание, дадеш ли им малко повече благоволение, помогнеш ли им с нещо и те вече се амбицират да не те изпускат, да изискват, да проявяват претенции и да поставят условия. Излиза, че не е полезно да допускаш много близо до себе си когото и да било.
Познавам много хора, които се боят от близост, дори такива, които нямат приятели и съм осъждала подобна позиция, ала сега започвам да я разбирам.
Без близост не е добре, но трябва да допускаш по-близо до себе си само хора,които са на твоето интелектуално, емоционално, материално, умствено и социално ниво.З а да не се получава зависимост в едната или другата посока.
В момента, в който престанеш да уважаваш свободния избор на другия човек, ти го отблъскваш от себе си. Защото го плашиш с ограниченията, които му поставяш, с изискванията, с които го притесняваш. Казано по друг начин:”В момента, в който започнеш да караш другия да се чувства виновен заради твоите потребности, истинската близост започва да се разпада."
За да имаме истински приятели и да успяваме да съхраняваме близостта помежду си трябва да се простим с изискванията, претенциите и условностите. Истинската близост е свобода. Както всичко стойностно и това звучи парадоксално. Ако знаем какво да правим със собствената си свобода, същевременно радвайки се на свободата на ближния, това е близостта, обогатяваща ни с общуване, неспособна да се разпадне, близостта, към която всеки се стреми, близостта, която се чудим защо ни се губи някъде по трасето на навиците.
16.VII.2008г.