автор: daro

Открих в слънцето ключа
осмислил половината загадка
на двойния ни свят.
Като болка се извива пътя в нощта,
натам
докъдето и да искам... не ще приема,
нито ще посмея да откажа.
Месечината изгря
и в кремъчното ножче я съзрях –
захапката на белка
отмъкнала гласеца на петел.
За какво ми е тъга,
когато нося името на Радостта?!
И сам се смея...
преди местата им да разменя.

На себе си говоря –
без себе си мълча

но дори да полудявам,
нека съм без жал наказан
с магията на влюбен.
Любовта е втората ми майка –
първескинята
родила Мир.

Коя ли е създала Рим...
на болката!

Фейсбук мълчи,
крещи
и ни напомня...