автор: rosy88

От вчера тя мълчи и се усмихва.
Грациозна в своята спокойна цялост.

Нощта пресреща с изгрев и притихва
в очите й танцуващият хаос.

По нежност ме съблича.
Птица плаха и суета в ранената ми кожа.

Да, всичките целувки не успяха
да смажат аргументите на ножа,

но тя не ще побегне, ни ще падне.
Красива ще стои и ще сънува.


Това, че ти не я видя,
съвсем не значи,
че всъщност,
любовта не съществува.