автор: vladun

Да бях те срещнал там - под арката зелена
на младостта, където копнежът плах трепти,
бих разпознал веднага аз твоите черти,
но щеше ли и ти да разпознаеш мене.

Животът е кафе. Със захар ли - не зная.
И тъкмо си привикнал с вкуса му възгорчив,
и спрял си да се питаш - дали си бил щастлив,
с внезапна сладост то омайва те накрая.

Под късното небе случайни срещи няма -
навременни са всеки напев и всеки танц,
червеният сатен на масата за двама

и бялата луна, и черното пиано,
и тръпните ти устни, останали без гланц,
под късното небе събуждат любовта ни.