автор: ringo

Написах стих. За мен - прекрасен!
Зашеметяващи слова!
Измърка котката: „Ужасен!
Ти стих ли казваш на това?!?”

„Защо, бе? - кучето излая,
Стихът му много е добър!”
„Мълчи тогаз, като не знаеш!
Ти бъркаш коня със катър!...

За кокал, ако се изкажеш,
там думата ти ще тежи
и аз ще се оближа даже...
Но за поезия – мълчи!!

Пък ти – обърна се към мене, –
поезията зарежи!...
Ако държиш на мойто мнение –
писма на баба си пиши!...”

Какво нататък да разправям?
Тъй яко блъсна ме глава.
Замислих се. Какво да правя?
Ще взема мерки за това!

От днес Писана - на диета!
И дълго туй ще продължи...
Сече крилата на поета!...
Ще трябва да се издължи!...

А Шарко пък ще го похваля.
Макар и малко глуповат,
но виж го ти - невръстно пале,
а действа като дипломат.

Какво като от стих не вдява?
(Той по кокошките е спец...)
Решително зад мен застава!
Я, виж го малкия!...Хитрец!...

За туй за него – двоен кокал,
заслужи си го честно днес!...
Надушил вярната посока!...
Така де!...Гони интерес!

Отново аз молива грабвам,
но не за баба ми с любов...
Поетът стих да пише трябва!...
С идея нова съм готов!...

Пък който ме харесва – браво!
Останалите нямат вкус!
И все пак ги прегръщам здраво -
четат ме тайно...Техен плюс!...