автор: atom

Все още съм обусловен,
но се спасявам в празнотата си.
Така последните отблясъци
на дните се разсейват в мен.
Но е смущаващо, че все
намирам форма – да се върна.
И светлината е повърхност,
и тъмнината е лице...
Отвъд земи и небеса
едно спокойствие почива.
Нещата, всъщност, са такива,
каквито – и без същност – са.