автор: amadeus

Две блеснали звездици,
загледани в зората,
отпиват от деня.

Две алени лалета,
прегърнати в усмивка,
разливат топлина.

Навред избухват багри,
щом клоните докоснат
две чакани крила.

В началото на пътя
две стъпки във тревата
посрещат пролетта.

С въздишката си мека
две облачета бели
тя праща надалеч –
две бури неродени
там, нейде над морето,
да търсят своя бряг.

Брегът – безлюден остров.
Две птици уморени
се лутат под дъжда,
а вятърът ги блъска
неспирно в две посоки
на прага на нощта.

По изгрева притихналите
морски ветрове
от хиляди години одумват пролетта
един безлюден остров
как нивга не видял
очите й, усмивката и белите крила.