автор: ringo

Със тебе бързахме един към друг
като задъхани насрещни влакове
за срещата – на тази малка гара тук...
Но не такава с тебе я очаквахме...

Рисували я бяхме двама щрих след щрих,
и ден след ден извайвахме картината,
родена в мислите ни като хубав стих,
с емоция от багри ненадминати!...

Играеше ветрец във утринния час,
а от полето кимаха ни нежни макове,
сред клоните възнасяше се птичи глас...
И бързаха насрещните ни влакове...

Но профучаха за един-единствен миг
един край друг, а пуста беше гарата...
В душите ни избухна като пламък вик:
„Недейте!... Спрете!... Накъде ни карате?...”

И пронизително изсвири всеки влак
сигнал за поздрав или за раздялата,
а релсите потракваха ритмично в такт
въпрос за срещата несъстояла се...

И сложи този ден в душите ни клеймо,
като за важна телеграма неполучена...
И днес заспивам със надежда: а, дано!...
И все оставям си вратата незаключена...