автор: Marta

С двуостър клюн разкъса ми денят,
разпарцаливи го, нахвърля го по клоните
оголени.
Парфюм от мрачна плява е страхът
в стъкълцата илюзорни тронирани
спомени.

Когато блясъци от люспите се утаят
ще се събирам в плюша на мълчания
солени.

Тогава всички вече в мене спят.
и Клюнът се стопява с пясък- време.
От зеленото.