в мехурчета от смях
Януари припомня пролетта.
Той никога не я е виждал,
но чувал е за нея неведнъж,
познава я по песни
отдалече.
Снежинките понякога му шепнат
за нежното и време на цъфтеж -
(показват му снежинките -
цъфтят досущ като черешов цвят)
и вятърът дошъл разрошен и разгърден,
милващ, топъл,
разказва южна приказка
и с цветен дъх облъхва
премръзналите загрубели
ръце на януари.
_________
След дълга сеч
присяда януари.
Припомня пролет
в ласкаво небе,
на рамото му птиче
чурулика
и после януари се усмихна -
когато го попитах откъде я помни толкова добре,
намигна -
"едно птиченце ми каза..."
___
Прекомпозира снеговете януари
във весел дъжд
с мехурчета.
Несвойствен.
Пришълец от друго място
дъждът вали игриво
непорасло
в локвите мехурчета създава -
знак, че безкрайно тъй ще продължава
да бъбли,
да бълника,
да бълбука...
Мехурчетата му
пук пук
от смях се пукат.