Брезичко моя, бяла, тънконога,
напъпила от страст и брезов сок,
насън ли пия те до изнемога,
и влюбен, и разнежен... и жесток?
На сън ли нежни клони ме обвиват
и ми нашепват тръпнещи листа –
да не преставам в тебе да се впивам,
и да те галя нежно... и – с уста...
Не искам, Господи, небесно щастие –
там има Рай, но и Чистилище, и Ад.
А аз сънувам земно сладострастие
и таз, с която съм щастлив... И – млад!
Бой..Боев, 2015