автор: galiakara

Не, няма да те моля, нито да кълнА
Няма с топли сълзи рамото ти да даря
Няма да „хленча” и да „създавам сцени”,
остана в миналото това недоразумение.

Няма да следвам всяко твое желание,
Нито да топля с дъх ледените ти длани.
Няма болката твоя вече да ме боли,
нито да ти варя кафе в ранни зори.

Няма да съм до теб когато се разболееш,
а ти обиди по мен и близките ми да сееш.
Няма вече радостта ми да разпъваш на кръст,
за да издига егото ти до небето ръст.

От днес сама, без страх ще решавам
Кого да обичам, на кого да се доверявам.
А ти ще лекуваш безбройните си рани
и ще събираш късчета от спомени одрани.

Ще продължа живота си и по-нататък,
че той единствен е уви... и много кратък.
Във стихове и песни ще търся покоя.
Вярвам в това, защото ще бъда СВОЯ!

Януари 2015